шменти капели :: Бели нощи, странни мисли.

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.10.2012 10:03 - Бели нощи, странни мисли.

Автор: shljko Категория: Изкуство

Прочетен: 659 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 21.10.2012 19:06

Нощ е, опитвам се да успокоя пулса си и да приспя съзнанието си, което щурее в главата ми. Отварям очи, няма смисъл да ги насилвам щом искат да гледат! Разтварям ги несъзнателно още по-широко, защото не виждам, сякаш искам да прогледна в мрака. Започват да привикват и вече различавам силуети! Ето виждам жената, която беше обезобразена от мъжът си. Първокласен алкохолик с лоша репутация, тарикат, който нехае, защото ще му се размине за пореден път. Виждам труповете на младо семейство в скромен автомобил, премазани от току що пръкнал се любител на високите скорости управляващ последен модел БМВ, който невъзмутимо говори по телефона с някого. От мрака изплува и образа на възрастната жена, която намерихме премръзнала в дома и, изоставена от децата си...! А ето и това момиче дето пък бяха насилили местните пъпчиви ергени... беше красива и енергична, а сега е залиняла и зачезнала като дух! Това пък е бащата дето насилваше синът си от пет годишен, а този пък... стана бездомник, след като се разведе и загуби работата си! Опитвам се да затворя очи...искам да мисля за нещо друго... съзнанието ми е извън контрол, очите ми отново се отварят! А-а-а, мой стар познат, пак откраднал желязо за да го продаде и да се нахрани! Колегата ми му чете конско, а той се олюлява, целият пребледнял и устата му е залепнала от глад. Сигурно не се е хранил от два-три дена! Този пък малкия е сирак, по цял ден е на улицата и никой не се интересува от него! Не си спомням някога да е плакал, неволята го е калила защото може да разчита само на себе си! А ето я, и джебчийката! Няма 14 години, а вече досието и е като на рецидивист. Двата пръста на дясната и ръка са отрязани, за да не и пречат докато бърка по джобовете! Търся някакви морални устои в нея, къде ти... воля няма, защото отдавна с бой е прекършена от родителите и! Ето пък това дете, осакатено за да буди съжаление и да проси! Дишането ми се учестява, губя пълен контрол върху съзнанието си, оставям се да ме води. От далечината сякаш от мъгла изплува циганският табор. Отново са прогонени от някъде. Бягат за да се спасят! Децата им ходят боси в снега и носят на гърба си това, което им е останало, защото някой им е запалил палатките! Сигурно довечера, ще оголят някой простир, за да се облекат! И те не се оплакват...! Знаят че няма смисъл, трябва да се оправят сами. Усмивката на единият от тях, успокоява мислите ми! Колко сигурни се чувстват, въпреки че са на ръба...явно преживявали са го много пъти! И сега ще оцелеят ! Обръщам се наляво за да притисна сърцето си, ударите намалят, започвам да се потя. Мислите ми продължават да се реят противно на волята ми! Всеки един спомен от тези е преживян! Понякога се бъркам, къде да търся истината...Живота на всеки един от тях е прекършен, а пътищата ни са се пресекли по странен начин! Как да помогна ..., като в ръцете си държа палка и оръжие, вместо библия?! Съдби, всяка една отделен човешки живот неподозиран и непреживян от мен! Част от него обаче, най- лошата... подробно описана и запечатана в полицейските досиета! Консервирана, сякаш за да дочака времето в което, То, ще бъде пример за това, колко праволинейни, жестоки и грешни сме били, щом сме си мислили, че тоягата, а не благородството, могат да поправят ударите на съдбата! Лежа с отворени очи...,трета вечер по ред! Умората ме надвива, мислите ми се успокояват, а очите ми сами започват да се затварят... Съмва се ... Колко ли още такива, бели нощи ще преживея ...! Сънувах ли, или бях буден ...?! Не зная... Днес ще се сблъскам с поредната съдба, за да я запечатам ...Неизбежно е!

Автор:Николай Григоров /Shljko/

Нагоре