Моят блог в Blog.bg
Постинги в блога от Септември, 2012 г.
28.09.2012 10:51 -
За дядо ми
Позволявам си да Ви, разкажа за него, защото някой от разказите си започвам с „По разкази на дядо ми, за истински лица и събития”. Той се казваше Петко и е роден през 1908г. Аз го помня от времето, когато живееше ...
26.09.2012 11:39 -
За приятелството
Здравей приятелю! Остаряхме, косите ни побеляха, децата ни пораснаха и започнахме по -често да говорим за миналото си, като за нещо страхотно, преживяно.
Прочети още...
Прочети още...
22.09.2012 11:11 -
Иманяри-Лефтер Патака и Дончо Пелтека
По разкази на дядо ми, за действително съществували лица и събития.
От много години в нашия край се носеше легендата за имане, заровено по турско. Отначало тръгна като приказка, но после някой пусна слух, че съкровището е скри...
От много години в нашия край се носеше легендата за имане, заровено по турско. Отначало тръгна като приказка, но после някой пусна слух, че съкровището е скри...
19.09.2012 07:30 -
ПОЛИЦЕЙСКА ИСТОРИЯ ІІ – Баба Керанка
Разказа е вдъхновен от истински събития.
Седях зад бюрото си и разглеждах стари преписки. Бяха за кражби в района и трябваше да планирам мероприятия и да разпределям работата между колегите. Времето се беше смекчило. ...
Седях зад бюрото си и разглеждах стари преписки. Бяха за кражби в района и трябваше да планирам мероприятия и да разпределям работата между колегите. Времето се беше смекчило. ...
17.09.2012 15:48 -
Девет дена и половина.
Първи ден:
Видях Пена, погледите ни са срещнаха и сякаш камък ма удари в главата. Таквиз рунтави вежди, такваз захапка, а талията и можеше да стигне за всите ми другари. Краката и влачести, като къделя. Ръцете и силни, като на Тольо ...
Видях Пена, погледите ни са срещнаха и сякаш камък ма удари в главата. Таквиз рунтави вежди, такваз захапка, а талията и можеше да стигне за всите ми другари. Краката и влачести, като къделя. Ръцете и силни, като на Тольо ...
16.09.2012 09:11 -
За най-добрият ми, приятел.
Трудно се пише за чувства, когато удариш 44 години, а и много не ми се отдава. Когато си стъпил вече с двата крака здраво на земята, няма как да се опиташ да полетиш, защото крилата вече са проскубани, а и си понатежал....
14.09.2012 19:45 -
Това, което не ни убива ни прави по-силни и по-добри!
Най-големият учител е самият живот и ние сме толкова подвластни на уроците, които ни дава, че често даваме за пример него. Невъзможно е да не отразяваме опита, който трупаме, чрез поведението си. Въпросът, за това коя е исти...
12.09.2012 21:15 -
Какво научих от една сълза
Смятам, че съм добре възпитан, но днес увлечен от мисли за работа нахлух в стаята на майка ми, без да почукам. От както почина баща ми преди две години, тя живеe със семейството ми, като от време на време прескача до родният ми д...
08.09.2012 12:24 -
Гина Кудрина
От ранно утро слънцето се беше разщуряло. Обхождаше нивите и грееше, сякаш разбираше, че вече е жътва. Класовете на житата бяха навели глави към земята, сякаш се опитваха да стигнат до нея, за да се скрият от острите сърпов...
06.09.2012 21:05 -
Кольо Чакъра
От три десетилетия, Кольо Чакъра, разкарваше униформата в наше село. То старите, друг стражар не помнеха да е имало, а пък ние младите толкова му бяхме свикнали, галиба, беше се родил с нея. Никога не я сваляше, даже и на ...
05.09.2012 21:00 -
Мечтата на Бай Минчо
Не случи на син бай Минчо. Най- добрият дърводелец в околията беше и името му като камък тежеше. Празна дума не казваше и говореше все справедливо, сякаш по рождение беше получил диплома от Сорбоната. Дето се вика, Господ с...