Прочетен: 1464 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 05.09.2012 21:06
По разкази на дядо ми, за истински лица и събития .
Пролетта току що се беше разпукала. Току бяха разцъфнали и джанките, заради което гората се беше покрила с бяла пелена, сякаш през нощта се беше изсипал сняг. Птиците се пънеха да се надпяват, сякаш от това зависеше живота им и караха дърветата да изглежда, като живи. Тук-там, някоя катеричка изпускаше по някоя забравена шишарка от зимата, като че ли го правеше нарочно, за да те замери, ако минаваш покрай нея. По синорите на нивите се беше пръкнала зелена тревица, а полският пазач Дечо Чимбела, бягаше с един остен покрай тях, за да прогони изпуснатите говеда, че да не подхванат посевите.
Слънцето току що, беше надигнало снага, когато по прашният път извиващ се от селото, покрай Тунджа се зададе най-странната група риболовци, която човек можеше да срещне само тук. Сашо Петела, Станчо Пантата и Марко Лекият бяха приятели от детинство. Заедно ергенуваха и почти заедно се бяха оженели. И тримата бяха мурафетчии, шегаджии и кебици, ама по отделно приказката им не вървеше. Съберяха ли се обаче, голяма сила ставаха, защото се допълваха по простотия, пък се и държаха задружно, като чeта.
Прочети още...
26.05.2012 23:01
И, да ви предупредя, не си отварям пощата, така, че не се хабете излишно, концентрирайте се, защо ви, трябва и пишете в поста :))))) .
26.05.2012 23:05