Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2012 20:06 - Со кротце, со благо, со малко кютек.
Автор: shljko Категория: Други   
Прочетен: 684 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 05.09.2012 21:23


                       Беше, късна зима. Стрехите на къщите се огъваха под тежестта на падналият през нощта сняг, който застрашително се беше надвесил от ръба им, сякаш да се изсипе, като лавина.От комините  се извиваше дебел, като къделя дим, който даваше да се разбере, че печките и камините, бяха добре разпалени и създаваха на човек усещане, че е топло и уютно, даже и като стоеше отвън на пъртината. Слънцето грееше, но вятъра издухваше топлината му още преди да се е докоснала до земята, а врабчетата накацали по дърветата се бяха издули, като глухарчета и се натискаха едно в друго за да се стоплят. Старият орех в двора на Самсарови, беше огънал яките си клони от тежестта на падналият сняг и от далече можеше да го объркаш с беловлас старец. Под него Кольо Самсара,  впрягаше старият кон, а челядта му изнасяше от къщи големи бухчи и ги трупаше върху каруцата. Беше време да тръгват, защото до Казанлък имаше 30 километра. До вечерта трябваше да пристигнат инак свареше ли ги  нощта на пътя, щяха да измръзнат. А пък нито коня, нито каруцата ги биваше, а  и челядта много, пет парцала да са живи и здрави и все мъжки.

Прочети още...

 


Тагове:   хумор,   разказ,


Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: shljko
Категория: Изкуство
Прочетен: 25730
Постинги: 33
Коментари: 8
Гласове: 55
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Блогрол